Интервю с Лилия Иванова
- К.
- 13.09.2020 г.
- време за четене: 8 мин.
Актуализирано: 14.09.2020 г.
Здравейте.
В "Пътят на облака" поставихме началото на серия от Интервюта "21 Въпроса с:" с хора, които намирам за "себеследващи". Това са вдъхновители, които вървят по следите на своето собствено любопитство. Все прекрасни същества, които с упорита работа, доверие в себе си и във Вселената правят нещата, които обичат и са в резонанс с желанията на своята Душа.
Днес имаме удоволствието надникнем във вълшебния свят на Лилия Иванова - истински вихър от танцуващо вдъхновение, което се потапя в Божественото чрез всяко свое действие!
1. Коя си ти и с какво се занимаваш?
Облаче, здравей!
От сърце ти благодаря за поканата и възможността да отговоря на тези въпроси, да се докосна още повече до себе си и да споделя любимия свят с теб и други прекрасни същества, с всички вас, които четете това.
Коя съм аз и с какво се занимавам - това са въпроси, които дълго време съм изследвала. Ние хората сме толкова необятни като същества, че всякаква конкретика ми е действала ограничаващо. Сега обаче гледам по различен начин на тези въпроси. Отговарям им спрямо настоящето. И тук, в този приказен ден аз съм една млада дама, която обожава живота и природата. Безспирно се разгръщам в избраните от моето сърце теми – Хюман дизайн, Фамилни констелации, медитации и други радости за душата. Творя по всякакъв начин и под всякаква форма, спрямо вдъхновението ми. Празнувам! Празнувам живота с любими същества и ежедневно за него и за тях благодаря. В последно време това, което се засилва по един естествен начин е разговорите с Бога. През молитвата, през благодарността, през изгрева и цялата вселена...
2. Каква е посоката, в която специализираш - като мисия или път в живота?
Посоката, на която съм се отдала, е свързана с любимите „Стъпки към себе си“.
Стъпки, които безспирно споделям с другите, стъпки, които обожавам и благодарение, на които вътрешно и външно разцъфтявам. Първата от тях е свързана с Учителя Петър Дънов. Посрещането на изгрева, житния режим, паневритмията са все част от моя път. Медитацията Випассана е друга безценна стъпка, за която благодаря с цялото си същество и душа. Вярвам, че дейностите, които изброих, както и новият утопичен свят, който ми се разкри последната година на о. Корфу, тепърва ще дават плодове в градината, в която се трудолюбя.
3. Как пое по този път и какво те тласна по него?
По този път поех още в училище, покрай книги препоръчани от близки приятели. Ключово събитие бе раздялата ми с дългогодишен партньор, която освободи много енергия за преживелищни семинари и обучения, свобода за мен и за нуждите ми. От 10 години продължавам да вървя по този път и да се изумявам на изобилието и шареността, която той носи със себе си.
4. Кои навици или стратегия ти помогнаха да следваш себе си и да се развиваш в своето направление? Какво би посъветвала четящите, които желаят да следват себе си?
Едно от нещата, които най-много ми помага да продължавам да следвам себе си е саморефлексията. Писането и осмислянето на деня, седмицата, месеца, сезона, годината ме обогатяват и фокусират. Споделянето на това, което правя, също силно ме подкрепя в този път. Достигайки до другите, искрата става пожар, който не пари, а вдъхновява да погледнем живота отвъд булото на илюзията. Радостта и природата са други мои другари по пътя. Усмивката ми с всяка година става все по-вътрешна, а очите ми блестят изпълнени със сладки сълзи от това, с което се сливат.
5. Какъв е твоят сутрешен ритуал?
Моят сутрешен ритуал е различен, в зависимост от нуждите ми. Обожавам да скачам на любима музика с вдигнати нагоре ръце – разперени, благодарящи, усещайки как цялата вселена изсипва благодатта си.
Друг ритуал, който от време на време правя, е да взема едно малко огледалце, да погледна право в очите си и да си кажа това, което имам нужда да чуя или просто широко да се усмихна. Така поне 5 мин. гледам как очите ми блестят и какво ми говорят.
Посрещането на изгрева и общението с природата са неизменна част от живота ми през последните години и вярвам, че все повече ще се разгръщат.
6. Какво е нещото, което най-силно желаеш да постигнеш в този момент от своя живот?
Това, което най-силно желая да постигна в момента е да съм още по-близко, по-свързана с природата, с Бога, с изкуството, със съществото си.
7. Какъв е твоят процес за поставяне на цели?
Пускам намерение и го наблюдавам как се проявява в мен, в ежедневието ми. Единственото важно е да е част от вниманието ми. Другото го оставям да се случи по най-естествения начин. Много често всяка стъпка отваря нов поглед, нова възможност, с която се надграждат взаимно.
8. Какво съдържа идеалният ден за теб?
Перфектният ден за мен изглежда по следния начин:
Събуждам се, пеят птички, зазорява се, а аз съм на хамака, гледайки към морето от терасата на дерето (Кара дере).
Слизам от него, долу е моят любимец Фреди, красиво хъски, което обожавам. Отиваме заедно до плажа. Сами сме.
Слънцето изгрява, златна пътека заблестява.
Вътре съм, гола, с всяка клетка благодаря отпускайки се по гръб на повърхността.
Пея любима мантра и танцувам с водата.
Усещам я как като кадифе гали сетивата.
Облива ме наслада и с това ще спра до тук, че не знам докъде ще я докарам ...
9. Кой е любимият момент от деня ти? Как се грижиш за себе си?
Любимият момент от деня ми е началото му. Моменти, които дарявам на себе си било то през ритуалите, за които стана дума, през музика, танци, творчество или просто миг на благодарност, на сладки сълзи от това, което усеща съществото ми.
Грижа се за себе си спонтанно и разнообразно според възможностите, нуждата, ситуацията. Обичам да оставам сама, да няма никой у дома. Да си подивея, да се посмея, да си подредя, да си поплача, да потворя, да полежа, да последвам импулса... Необятно е и там, мога да сътворя цял ферман.
10. Какво е Здравето за теб?
Тук ще се заиграя с израза „Здравословен живот“. Ако обърнем внимание на думата здравословен, можем да я видим като „здраво слово“, което лично мен ме свързва с най-важното – красивите мисли.
И така здравето, красотата започва от нас, от мисълта.
Първата стъпка към промяната е да съзнаваме дали нашите мисли ни отвеждат до мястото, където искаме да отидем, дали тези мисли ни помагат да станем човекът, който желаем да бъдем.
Споделям нещо любимо в тази посока, към което моето същество се стреми, за да се чувства здраво по всички възможни линии:
11. Какви бяха твоите интереси като дете? По какъв начин се развиха и присъстват ли все още в твоето ежедневие?
Интересите ми като дете бяха свързани с музиката и животните. Обожавам и двете. Като малка основното ми занимание бе да танцувам в стаята си и да приютявам малки бездомни кученца, да им правя къщички, да се грижа за тях. Пишех стихове в рими, и сега от време на време музата потича. Исках да стана актриса, за което никога не е късно. Други идеи са ми били свързани с водене на ТВ предаване, пеене, създаване на приют за бездомни животни и много други щуротии.
В днешно време остана музиката под всякаква форма. Танците е въпрос на време да се възобновят и душичката ми да окрилят.
12. В какво можеш да каже, че вярваш?
Вярвам в Бога в мен, във вселената, в духа, душата, в ангели, в приказки, в какво ли още не...
Вярвам в това красиво стихотворение, на което автор е любимата ми учителка по „Позитивна психотерапия“ - Ирина Кирякова:
Вярвам
Вярвам, че животът има смисъл,
Вярвам, че сме ценни за света,
Вярвам, че градим, чрез мисъл,
Вярвам, че ни движи Любовта!
В силата на добротата вярвам,
Вярвам, че началото е светлина,
В чистотата на децата вярвам,
Вярвам, че искрата ражда топлина!
Вярвам, че сами ковем съдбата,
Вярвам, че надеждата крепи,
Вярвам в спомените на водата,
Вярвам, че усмивката твори!
В красотата на душата вярвам,
Вярвам, че променяме се за добро,
В аромата на цветята вярвам,
Вярвам, че сме свързани в Едно!
Вярвам в обичта безкрайна,
Вярвам в приказки и чудеса,
Вярвам в утринта омайна,
Вярвам и не съм сама!
13. Кои са трите неща, без които не можеш?
Трите неща, без които не си представям живота тук и сега са следните: природата, споделеността и приключенстването – вътрешно и външно.
14. Какви предизвикателства срещаш по своя път и как ги преодоляваш?
Предизвикателствата, които срещам са свързани с това къде отива моето внимание. Имам склонност да съм разсеяна, да се разпилявам, да прекалявам. Всякакви подходи за фокусиране, приоритизиране, дисциплина, ми помагат. Начинът, по който се справям е просто като проявявам търпение към себе си, към интересите си, към намеренията си. Търпението ми дава възможност да видя голямата картина, да усетя и разпозная необходимото, да дам време нещото да узрее. Тук голяма помощ ми дава саморефлексията и випассана медитацията, за които вече споменах.
15. Има ли житейски урок, който ти се иска да беше научила по-рано и за който би посъветвала нашите читатели?
Хъм, в момента не се сещам. Отново (съм в доверие) вътрешният глас ми нашепва, че всяко нещо си идва с времето, според възможностите ни и си има своето предназначение.
16. Какво или кой те вдъхновява?
Вдъхновява ме природата, хората, поезията, музиката, творчеството, играта... Службата и любовта... Доброто, което все по-често срещам по пътя.
17. Има ли нещо, с което се гордееш и искаш да споделиш с нас?
Най-голямата ми гордост е групата Lilsun – Стъпки към себе си.
Инициативата „Посрещане на изгрева“, която вече над 6 години ме събира с най-любимите същества. Дейностите с тях нямат цена. Често се шегувам, че, ако утре си замина от този свят, душата ми ще е доволна и благодарна за пътя, който е извървяла.
Гордея се също и с любимата жена – моята майка. Тя до ден днешен е пример за мен, че човек може да се справи с всички трудности в живота, да намира сили въпреки обстоятелствата и да продължава да гледа на себе си с чувство за хумор. Благодаря ти, скъпа Мамо, че си все така вярна на себе си и любовта, която носиш!
18. Кои са трите неща, за които си благодарна?
Благодарна съм за вярата ми в Бога, за природата, за творчеството, за съществата, с които съм заобиколена – семейството и приятелите! Изобилно е и необятно!
19. За какво се бориш? Кое е нещото, което те пали и искаш да защитаваш към днешна дата? Или може би нещо не толкова популярно, върху което искаш да хвърлиш повече светлина като ни разкажеш?
Не се боря. Спрях, за което се радвам. Макар очите ми да виждат много неща, които дълбоко ме натъжават, отново една част от мен се доверява, че всяко нещо си има своето предназначение, своя дълбок смисъл. Това, което правя е да намирам начин, чрез който аз и другите да усещаме, да забелязваме, да разбираме този смисъл. Да разпознаем подаръците от дадената ситуация. Да се стремим и да бъдем пример за един по-удовлетворен и качествен живот. Сега се сещам и да споделя нещо, което също често ми помага в подобни ситуации. Когато се случи нещо, което не разбирам или не приемам на пръв поглед, аз си задавам 2 въпроса: „Какво е това нещо, което тази ситуация ме спира да правя?“ и „Кое е това нещо, което ме провокира да направя?“. Простичко и ефективно.
20. Препоръчай ни нещо вдъхновяващо.
Песен – в момента слушам Gladiator - Now we are free, с нея се събуждам сутрин; Филм – „Промяната: от амбиция към смисъл“; Цитат - ”Спомни си кой си, спомни си какво си? Аз съм Ти. Ние сме едно”.
21. В каква посока искаш да поемеш?
Посоката, която усещам, че ми предстои е интернационална. Съществото ми бленува да се докосне до други култури, да обмени опит и знания, да сподели за цялата тази необятна красота, която имаме в България.
Бонус въпрос за всички четящи от Лили:
Как си представяш последните ти дни?
Виждам се като сладко бабе, с игриви бръчици от смях, живеещо сред природата, заобиколено от диви животни и деца, разказваща им приказки за изгрева.
Благодаря ти и аз от сърце, Лили! За тези споделени светли, дълбоки и зареждащи мисли!
Commentaires