Интервю със Здравка Кокалова
- К.
- 20.03.2020 г.
- време за четене: 6 мин.
Актуализирано: 21.03.2020 г.
Здравейте.
В "Пътят на облака" поставихме началото на серия от Интервюта "21 Въпроса с:" с хора, които намирам за "себеследващи". Това са вдъхновители, които вървят по стъпките на своето собствено любопитство. Все прекрасни същества, които с упорита работа, доверие в себе си и във Вселената правят нещата, които обичат и са в резонанс с желанията на своята Душа.
Здравка Кокалова е ходещо творчество, което следва себе си. Независимо дали ръцете ѝ ще готвят (I Love Our Dream), снимат, пишат, рисуват, създават дизайн или нещо друго - с тяхна помощ тя манифестира вдъхновението, което минава през нея като чист проводник.
1. Коя си ти и с какво се занимаваш?
От малка казват, че само си вра носа навсякъде и много питам. Бих казала, че съм любопитка. Основно се занимавам с това да задоволявам любопитството си към света в почти всяка попаднала ми сфера, което отнема доста време и рядко успявам да разбера какво в действителност става край мен. Ако трябва да дефинирам дейности, то дизайн в почти всичките му аспекти е добро начало, не мога да се спра на една категория, защото обичам да изграждам цялостни картини и често това не е само лого или сайт. Фотография, конструиране на дрехи, предмети и градини, логика да има и функционалност.
2. Каква е посоката, в която специализираш - като мисия или път в живота?
Основно усещам интересите си да клонят към храна, различни култури и начини на хранене, методи и комбинации на продукти. Устойчиво земеделие, земеделие като цяло и производство на функционално издържани продукти, служещи еднакво добре на човека и природата. Още съм в началото на пътя, като цяло се подготвям и трупам информация и умения.
3. Как пое по този път и какво те тласна по него?
Не знам, просто винаги съм го правила. От дете ровя в земята, садя каквото ми попадне и то расте. Бях на 4 или 5 годинки когато родителите ми заделиха 4 кв.м земя от голямата градина за моя градина. Там можех да садя каквото искам и както искам. Като дете пишех рецепти на майка ми и тя ги готвеше. После започнах да готвя сама и като цяло мисля главно за това. Докато правех тези неща имах и навика да изщраквам последните кадри от лентите на родителите ми главно в градината.
4. Кои навици или стратегия ти помогнаха да следваш себе си и да се развиваш в своето направление? Какво би посъветвала четящите, които желаят да следват себе си?
Не е съзнателно. Просто, ако не го правя се чувствам нещастна и много тъжна. Когато съм стресирана и напрегната от нормалния живот и хора, просто искам да се прибера и да си сготвя, после да полея из нас цветята и понякога си сядам сред тях на земята. За жалост все още живея в апартамент в града.
5. Какъв е твоят сутрешен ритуал?
Ставам, хапвам си приготвената от предната вечер закуска, която е накиснати овесени ядки в ½ кисело мляко, чия или сусам + малко пчелен прашец. Към това добавям плодове според сезона и си правя смути. Пия вода или чай. Последната година ходех и на работа в офис, което пречеше на сутрешните ми упражнения, но сега смятам да се върна във форма.
6. Какво е нещото, което най-силно желаеш да постигнеш в този момент от своя живот?
Не знам, всеки ден откривам нови неща за себе си и това променя картината. Рядко имам планове за много напред в бъдещето. Предпочитам да имам опцията да се изненадвам и поемам по нови курсове. Но една къща с градинка, в която има студио за снимки и готвене ще е супер + пристройка за ателие. Разбира се това в по-горски район.
7. Какъв е твоят процес за поставяне на цели?
Вдъхновението е нещото, което поставя цели при мен. Ако нещо не ме пали отвътре нямам интерес да имам цел. Обикновено нещата се случват точно както трябва, когато трябва и ако имаш много цели лесно се разочароваш от тайминга между желанията си и света.
8. Какво съдържа идеалният ден за теб?
Слънце и прохладна разходка в гората, да лежа цял следобед на хамак и да чета книга. После да сготвя и да поканя приятели на вечеря, малко игри и весели приказки на чаша вино или сок.
9. Кой е любимият момент от деня ти? Как се грижиш за себе си?
Любим момент е когато се прибера след като съм приключила задачите (след 19ч.) и трябва да сготвя. Режа си бавничко, карамелизирам си лукче и ръся подправки, а всичко край мен дими. След малко хапваме щастливи и после релакс на диванчето.
10. Какво е Здравето за теб?
Нормално състояние на духа и тялото. То не трябва да се преследва, а да бъде оставено да е. Просто ние често му пречим с човешките си прищевки.
11. Какви бяха твоите интереси като дете? По какъв начин се развиха и присъстват ли все още в твоето ежедневие?
Май по-горните отговори отговарят на този въпрос. Също от малка рисувам, това което смятам да правя, храна, мебели, дрехи. Шиех дрехи на всичките си кукли, купища дрехи. Дядо ми беше дърводелец и като дете преди и след смъртта му се занимавах много с дърво. Мебели, предмети, посуда, къщички. В периода между 7 и 10г. се появи странен страх от религиите, придружен от негодувание и се започна великото четене до към 22г. Теология, философия и психология, какво ли не, което не беше за мен в онези години, мина през главата ми. Вече не помня конкретните уроци, просто всичко, което се случи за 30 години се е превърнало в една бълбукаща, гъста, супа от мен с една претенция за смислена екзистенция и толкова.
12. В какво можеш да кажеш, че вярваш?
В природата. В електромагнитното поле между частиците. В това, че съм прах и едновременно свръх сложен механизъм изграден и управляван от трилярди фундаментални частици работещи в пълен синхрон.
13. Кои са трите неща, без които не можеш?
Добра и чиста храна. Вода. Слънце.
14. Какви предизвикателства срещаш по своя път и как ги преодоляваш?
Всякакви, всеки ден. Не ги преодолявам, оставям ги да се случат и се уча от тях. Понякога ги страдам и тъжа доста, но явно е трябвало. Просто знам, че всичко минава, но не се лишавам от емоцията, която нещото ми носи. Ако нямах нужда от емоцията, нямаше да имам нужда и от това, което я е предизвикало, а случайни неща няма, затова наплачи си се :Д
15. Има ли житейски урок, който ти се иска да беше научила по-рано и за който би посъветвала нашите читатели?
Да не бързам толкова. Аз все бързам, омръзва ми като трябва да ходя и започвам да тичам.
Знам го, но още не мога да се спра напълно.
16. Какво или кой те вдъхновява?
Откритите и истински хора. Независимо дали са негативни или позитивни. Вдъхновяващо е да стоиш пред някой, напълно свободен от мнимата идея за себе си и недомлъвките покрай запазването на статута си.
17. Има ли нещо, с което се гордееш и искаш да споделиш с нас?
Не знам да се гордея с нещо. Има моменти, в които съм доволна от себе си, но те бързо отминават, защото вече имам ново занимание и предното спира да е в съзнанието ми.
18. Кои са трите неща, за които си благодарна?
Че съм здрава, че съм честна и че ми се позволява да правя каквото си искам и пак да се получава накрая.
19. За какво се бориш? Кое е нещото, което те пали и искаш да защитаваш към днешна дата? Или може би нещо не толкова популярно, върху което искаш да хвърлиш повече светлина като ни разкажеш?
Защитавам идеята за едно по-добро и осъзнато утре. За съзнателен живот и избор, за свободата пред свободията. Мисля, че с радост бих се борила срещу всяко остаряло и ненужно разбиране относно това да си човек.
20. Препоръчай ни нещо вдъхновяващо.
“For my part, when I enter most intimately into what I call myself, I always stumble on some particular perception or other, of heat or cold, light or shade, love or hatred, pain or pleasure. I never can catch myself at any time without a perception, and never can observe anything but the perception…. If anyone, upon serious and unprejudic'd reflection thinks he has a different notion of himself, I must confess I can reason no longer with him. All I can allow him is, that he may be in the right as well as I, and that we are essentially different in this particular. He may, perhaps, perceive something simple and continu'd, which he calls himself; tho' I am certain there is no such principle in me.” David Hume, A Treatise of Human Nature
21. В каква посока искаш да поемеш?
В посоката, в която съм е супер.
Бонус въпрос от Здравка:
Ако можеше да стоиш в една стая с всички свои Аз, какво щеше да е партито?
Здравка, ти си пример за това как човек магнетично цъфти, когато следва посоката, в която го отвежда собственото му любопитство. Благодаря ти за 21-те отговора, за мен те бяха още една подарена сладост от твоето прекрасно същество!
Comentarios