8.Няма нищо случайно

Привет любими облачета.

Всяко небе в даден момент остава безоблачно, дори и нашето - в Пътят на облака. Но игривият вятър все някога ще се завърти и ще ме върне обратно при вас. Като днес. 

Утихнах, защото миналия път си възложих задача, набелязайки си тема. Отнех си правото да следвам своята искра за писане и се напрегнах да се изживявам като зъболекар (плана беше да споделя: как да си създадем навик и вечерно време да си мием зъбите). Желанието да изразявам себе си тук в мен увяхна, а нали си обещахме да влагаме своята целенасочена енергия като поливаме семето на нашето любопитство, а не като градим съдържание чрез логическо подреждане на смислово свързани тухлички-публикации.

Така че днес ще ви полея с изненадващия хаос на неанонсираната тема!

Няма нищо случайно.

Всички сме чували тези думи по един или по друг начин. Всичко се случва с причина, нали? Светът се дели на тези, които го забелязват и наблюдават и тези, които започват да ми обясняват за математическите шансове, вероятности и проценти, в което няма нищо лошо.

Ясно ви е, че аз съм от първите и днес ще ви обрисувам едно от любимите си потвърждения на тази сентенция, взимайки свидетелството от своята кошничка със спомени.

---

История от две части.

Част първа.

Годината беше 2013-та. Лято. Бях попаднала на първата си работа - сезонна.

Емоционалната ми вълна, породена от нея ме вдигаше в облаците на радостта от това да печелиш лични средства, с които да помагаш на близките си, да си позволяваш неща, които досега не си могъл и да се обливаш с чувството на лична отговорност, и ме смъкваше до низините на това да правиш нещо по 13 часа на ден, което не ти е любимо, лишавайки нозете си от почивка.

В такъв момент на материална обусловеност, имах нужда от знак, от доказателство, че има нещо отвъд всичко това, отвъд битовизма, отвъд… и аз не знаех тогава точно какво искам и какво чакам. Знак, потвърждение, от което да настръхна.

И не след дълго синхроничността почука на вратата.

Аз съм от поколението, което доста си е початило през годините. В една от онези летни нощи, именно по този начин - онлайн (за да го имам и документирано) - с един приятел обемнахме темата за сънищатата.

Той отникъде ме попита - Ти сънуваш ли осъзнато?

Тук отварям още една скоба насред всичките детайли нужни за картината, която изграждам пред вас.

Говорим за осъзнати сънища.

Имаме сънищата, които са интересни и които като се събудим - помним. Имаме и тези, които осъзнаваме в момента на сънуването и евентуално можем да манипулираме.

Разказах му как като дете с лекота имах дълги периоди на осъзнати сънища. Лесно ми беше да видя, че не съм в будния свят, ами някъде другаде и.. се забавлявах. Понякога убеждавах присъстващите в истината, че в момента сме в съня ми. Разбира се, единствено сестра ми ми вярваше и ме успокояваше с думите “Вярвам ти, че сънуваш”, другите бяха “Абе да бе да”. Сънувах, че съм в училище и тъй като тези периоди на сънуване се случваха по време на тормоза за учене от тогавашната ми учителка по английски (за което съм ѝ благодарна), ги разкрасявах като им слагах филтри. Филтри на форми, цветя, засилени цветове, шаблони, музика и дори бягах навън на двора, знаейки, че “учебният час” не съществува и няма да получа неизвинено отсъствие. Е, чудно звучи нали.. но с годините тази способност намаля, докато в един момент съвсем изчезна. Останаха само паметните сънища, върху които нямам контрол, но помня.

Вечерта, в която получих този въпрос “Ти сънуваш ли осъзнато”..  сещате се какво последва.

Сънувах си аз един разхвърлян сън как тичам из калдаръмени улици (във Франция, защото знаех, че съм там), изкачвах се до малки китни кулички и като цяло играех из едно градче, бързах за някъде, докато не ме връхлетя о-с-ъ-з-н-а-в-а-н-е-т-о. Ако сънищата са като видеокасета в режим на постоянно превъртане бързо напред, момента на осъзнаването е като да си на забавен каданс. Времето почти спира. Ставаш осъзнат, по-осъзнат дори и от този момент, в пиша тези думи, а ти ги четеш. Спираш. Действието. Мислите. И се оглеждаш. Оглеждаш се в себе си. Оглеждаш се в своето подсъзнание. В този момент на самонаблюдение, аз самата разбирам, че целият този свят около мен съм го създала аз. Без да знам как, в какво пространство, без да го правя в действителност, но същевременно знаейки, че съзнанието ми е изградило един реален свят. Стените, пътя, растенията, небето, светлината, сянката, всичките детайли около мен са в мен, са мен. Реших да се огледам.

Намирах се на улица с каменни стени. На тях имаше двупосочни табели, на които пишеше “Уан Уей (One Way) - в превод "Един Път / Една посока”. Табелите бяха хиляди - дървени, метални, цветни, изписани с боя, напечатани, изгравирани. Всичките като стрелки, сочещи посока и на всичките пишеше едно и също.

В момента, в който се събудих, освен порив веднага да разкажа развълнувано съня си на приятеля, който ми зададе екзистенциалния въпрос, имаше и порив да си разтълкувам посланието на подсъзнанието си от този сън.

Като един ярък пример за нерешителен (близнак) човек, тази тема тема беше (и донякъде все още е) изключително актуална в моето ежедневие. Вечно двоумяща се, вечно чудеща се "Ами ако", вечно търсеща оптималното решение, правилния път, най-доброто, най-смисленото, от малки проблеми до големи. И като същия този типичен (бли..) човек имах два начина на разгадаване.

Първата ми интерпретация беше: Спри да се чудиш и да се вайкаш, избери едното. Не може и двете. Пътят е един, посоката е една, избирай.

А втората: Пътят е един. Накъдето и да тръгнеш, ще те отведе за там, закъдето си тръгнал. Няма значение какво ще избереш.

Естествено, подходих нерешителнп и не си избрах интерпретация. Страхът накланяше към Укорителната, а Надеждата - към Успокояващата. 

---

Част втора.

Действието се развива месец по-късно. Все още е лято. Все още работя на същото място. Семейството ми получава колет от любим човек в Берлин. Всеки има персонализирана картичка с различна картинка и послание.

На моята картичката пише:

К., знай, че по който и път да тръгнеш пак ще те отведе до там, за където си се запътила. Не спирай да вярваш в себе си и своите мечти!

А картинката на картичката е:

!!!

Същата двупосочна стрелка. От съня ми. От осъзнатият сън, който може би нямаше да имам, ако предния ден не ми зададоха въпроса “А ти сънуваш ли осъзнато”. Знак. Знакът, който търсех онова лято. За смисъла на това, което правя. Колкото и незначително да изглежда.

Настръхването. От това да сънуваш нещо и месец по късно да го видиш пред очите си.

И да имаш съня си описан с думи, споделен с приятел.

Но вместо One Way (Един път / Една посока ) пише This Way ( Насам / Това е посоката). Вече няма място за съмнение и чудене. Прочита на съня ми като “Избирай, не може и двете посоки да избереш” отпада. Пътят е един, която и посока да избереш. И наляво, и надясно да поемеш, винаги ще стигнеш, където за където си се запътил, там където твоята душа иска да бъде. Затова не се страхувайте да избирате. Не се чудете какво правите тук или там, смисъла винаги се разгръща и винаги ви подготвя / учи за следващия етап от вашия живот. Всичко се случва с причина. Дори да е невидима за този момент. Поне това показва моят опит.

Е, а вие как мислите… за математика ли ще си говорим или...

Нищо не е случайно?

-К.