Здравето ми проговори

Живеем в интересни времена. Времена, в които колективно оставаме сами със себе си и можем да погледнем навътре. Затварям очи и наблюдавам. Насред тишината виждам любимия си спътник - Здравето - да се размърдва.

Много съм благодарен - казва ми. Благодарен съм, защото днес все по-ясно виждате какво представлявам. Виждате, че съм колективна отговорност. Виждате, че здравето на един е свързано със здравето на всички.

Благодарен съм, защото започнахте все по-често да се замисляте за мен. Не само да ме пожелавате по рождени дни и по празници. Започнахте да мислите как да се грижите за мен, да ме пазите, да ме отглеждате като семе, вместо да оставяте на произвола, плевелите, на течението на обстоятелствата и на убеждението "както дойде".

... Досега разчитахте на лекари и на ваксини.

Което не е лошо, но не е това пътят към мен. Аз не съм лесното решение, в мен се влага старание, мисъл, отношение, знание. Уважение към себе си и другите, с които споделяме Земята.

Днес тази представа започва да се променя. Чудя защо нямаме по-засилена култура на здравето, специално внимание, образование, засилени практики, споделяне, защо света не се върти около мен. Той пак се върти. Но е изкривено, стига се до крайности, до лагери, до различаваща се информация, до спорове, до неглижиране, до бизнес, до продавани тайни, до създаване на проблеми и продаване на решения.

Виждам промяната, виждам хората, които споделят същината ми и съм благодарен. Виждам, че идвам на яве.

Едно ме притеснява. Защо само когато заплахата за мен - за здравето ви като цяло - стане видима - можем да предприемем мерки за колективен проблем? Когато COVID-19 е зад ъгъла, можем да обърнем и променим статуквото? Защо сме безучастни за умиращите от глад, за умиращите от застлъстяване и застоял начин на живот, за умиращите от жажда, за умиращите от различни пристрастявания - алкохол, цигари, секс, за умиращите от рак, породен от емоционални и психически травми, за умиращите от безизходица, за умиращите от обикновени настинки и други вируси?

Ето, че сме способни на толкова много.

Толкова съм благодарен на COVID-19. Благодарен съм, че ето - можем да се грижим за по-възрастните от нас. Благодарен съм, че можем да мислим за всички останали. Благодарен съм, че можем да поддържаме по-добра хигиена. Благодарен съм, че можем да си вдигаме имунитета. Благодарен съм, че можем да работим от вкъщи. Благодарен съм, че можем да ограничим вредните емисии и използването на автомобили и самолети. Благодарен съм, че можем да разчитаме на местното производство в собствената си държава. Благодарен съм, че можем да прекарваме повече време вкъщи, правейки любимите си неща, хобита, занимания, да четем, да тренираме, да се учим, да развиваме умения, да си почиваме повече и най-важното - да отделяме време за семейството си. Благодарен съм, че можем да оценим работата на медицинските лица, на учителите, на възпитателите. Благодарен съм, че можем да не изпадаме в свръх-консумация. Благодарен съм, че можем да намираме решения. Благодарен съм, че можем да предприемем мерки, касаещи световни проблеми. Благодарен съм, че имаме възможността да променим начина, по който оперира света.

Способни сме да натиснем паузата и да пренаредим реда. Способни сме да поставим основите на един различен свят.

Въпросът е в каква посока?

Всеки обича познатото, сигурното. То ни поема и животът се случва около нас. Но май е време за промяна. Знам, че го усещате в костите си. Имаме възможността да станем част от живота по начина, по който желаем като запазим традициите, но разрушим всичко старо и недействащо.

Знам, че и ти си благодарна на Корона Вируса за скритите благословии, които носи със себе си и подарява.

Това, което можеш да направиш ти е да се информираш. Да проверяваш истината за здравето. Да живееш по начин, по който да вдъхновяваш и информираш и другите. Да се грижиш за себе си, защото промяната започва от вътре.

Искам да погледнеш в себе си и да се попиташ: Аз грижа ли се за себе си? Аз грижа ли се за своето собствено здраве? Давам ли най-доброто на своето тяло, ум, дух? Чиста храна, чисти мисли, чисти емоции, чист въздух, чиста вода, слънце, чисти взаимоотношения?

Промяната започва от теб. От твоите мисли, от твоите убеждения, от твоите действия. Добре - отвръщам аз. Но как да бъда пиша или говоря за теб след като аз самата не съм се усъвършенствала в отглеждането ти в себе си? Едва в последните години научих толкова много за теб, но все още не съм приложила всичко, все още не съм разрешила всички вътрешни проблеми?

Не търси перфекционизъм. Той води до отклонения в психическото здраве, един от моите аспекти. Балансът ще дойде с времето. Продължавай да пробваш, да действаш и да се учиш. Няма да има човек, който да приеме всички съвети. Едно нещо да откликне и да се пробва е стъпка в моята посока.

Но как да се уча насред толкова противоречаща се информация? А и нима е толкова лесно да те опиша, да ти уловя есенцията и да я споделя? Нима си само едно действие, което да бъде предприето? Както каза, ти имаш толкова много аспекти и няма как да съм запозната с всичките.

Достатъчно ли е да споделям как да се грижим за физическото си здраве?

- Да се храним здравословно? А и какво е балансирана консумация след като има толкова противоречиви лагери относно здравословното хранене? Да се сбогуваме с месото, което изтощава и разболява тялото ми; което е началото на всички вируси, защото условията за отглеждането на жиiвотните са жестоки; което ни пренасища с антибиотици и срива труда на чудото на 20ти век - медицината? Или да вляза в дълбочина между баланса на макронутриенти - белтъчини, мазнини и въглехидрати или микронутриенти - всички витамини, минерали и аминокиселини, за да може тялото ми да е в пикова форма? Или е съзнателно хранене, благодарност към храната, готвене у дома?

Споделяй каквото интуитивно усещаш за истина. По-добре е от това колективно да продължаваме да ядем каквото ни падне. - Или е в това да раздвижваме тялото си ежедневно, да се наслаждаваме на този дар, на този храм, като се наслаждаваме на капацитета му, на гъвкавостта, на бързината, на координацията, на силата, на красотата, която вдъхновява? Като ликуваме всеки ден в танца на живота чрез разнообразни активни занимания - йога, танци, тренировки, разходки?

Не мисли кой какво ще прави, давай идеи - всеки може да избере за себе си. По-добре е от 8-часовия работен модел и седенето по цял ден седнал, последвано от лежане на дивана, застояване в рейса, в колата, пред телевизора, пред компютъра.

Достатъчно ли е да споделям как да се грижим за духовното си здраве?

- Да влизаме навътре ден след ден медитирайки и свързвайки се с божествената промисъл?

- Или да търсим себе си и своето призвание, следвайки своето любпитство?

- Или да дишаме всеки ден дълбоко? Осъзнавайки силата на дъха си? Да излизаме сред природата и да се свързваме с нея, да мисля как да подобря качеството на въздуха чрез изборите си, чрез екологичен начин на живот?

Да, по-добре е от това да продължавате да правите това, което правите подтикнати от чувството за сигурност. Или да бягате от себе си с хилядите разсейващи ежедневни закачалки. И да седите затворени, със застоял и мръсен въздух, с кратки вдишвания и издишвания, с притиснати дробове от неправилно седене. Достатъчно ли е да споделям как да се грижим за психическото си здраве?

- Да си спомним своите детски травми, да открием моделите на мислене, които ни ограничават? Да търсим в себе си решения на проблеми, първопричини за състояние, да се свързваме с другите и себе си чрез себеопознаване, психолози, хипнози, родова памет, регресии, работа с подсъзнание, грижа за детето в мен, астропсихология и хюман дизайн ?

Това е част от грижата към мен, всеки ще се опре на различен инструмент, всеки ще резонира с различен метод. Алтернативата е да продължавате да си казвате, че всичко ви е шест и да вземеш да се стегнеш, докато проблемите се задълбочават.

Да продължавате с адикциите и пристрастяванията, които забулват несрещнатите (детски) нужди?

Достатъчно ли е да споделям как да се грижим за емоционалното си здраве?

Да осъзнаваме какви емоции изпитваме в различни ситуации и да наблюдаваме своята реакция? Да следим начините, по които се справяме с проблемите - дали са здравословни или са бягство? Дали се справяме със стреса, дали усилваме чувството за контрол, дали изразяваме своите чувства и мисли? Или потискаме всичко? Или емоциите избиват на други фронтове?

Достатъчно ли е да споделям как да се грижим за менталното си здраве?

- Като успяваме да използваме фокуса и концентрацията си качествено, без да бъдем разсейвани? Да правим нещата, които обичам? Като се научим да казваме смело да, на нещата, с които сърцето ни ликува и категорично не на тези, които го сковават? Като се развиваме, вдъхновяваме, творим и обогатяваме ежедневно? Да четем или споделяме информация? И като играем игри и учим нови неща? Или правим едно и също всеки ден, заблатачвайки се в рутината?

Виж, знам че те е страх да не объркаш някъде. Да не сгрешиш. Да не подведеш. Страх те е да не вменяваш вина. Страх те е, че и ти все още не прилагаш всичко, което можеш да споделиш. Страх те е, че думите ти какво е здравословно и какво не, могат да разболеят някого. Но по-добре да споделяш за мен, а всеки интуитивно да се замисли за себе си. Всеки сам може да взима решения. Всеки може сам да избира. Ти бъди проводник, другото ще си дойде на мястото. Ти бъди отговорна за себе си. Време е светът да не оперира от страх, а от любов. Така че продължавай да обичаш това, което правиш и което споделяш.

И да следваш себе си.