13. Виртуална Изложба
- К.
- 13.07.2019 г.
- време за четене: 8 мин.
Актуализирано: 27.02.2020 г.
И тъй като вече ви запознах със своя личен смисъл на числото 108, днес ще направя стъпка назад и ще ви споделя дипломната си работа, обвързана с него.
Името на проекта е "Едно. Част Първа. Мъжкото Начало". (2014/2015)
Разбира се, има и част втора: "Осем. Женското начало" - с женски фотографии. (2017/2018) А времето, което ги раздели беше нулата. :)
Вдъхнових се от Михаил Георгиев, познат още като f-act и неговата дипломна защита.
Исках също като него да снимам портрети с най-скъпата боя, както казваше тати: черно бялата.
Заедно с курса спечелихме Награда Пловдив по Графичен Дизайн и Фотография през 2015-та заради нашите дипломни защити.
Изложбата стигна и до Варшава, благодарение на доц. Никола Лаутлиев. Успях да направя и самостоятелна изложба, заедно с женските портрети в Музея на Фотографията в Казанлък през 2018та, благодарение на Александър Иванов и Стефан Папукчиев.
Какво представлява?
Имаме диптих - два портрета на 27 мъже ( 54 кадъра, а когато събера двете половинки - мъжката и женската стават 108).
Вляво и в лице е снимка символ на миналото / настоящето - в среда присъща на снимания човек или обвързана с нещо, което остава зад гърба му.
Вдясно и в гръб е снимка символ на бъдещето с поглед към него. Портретът е полусъблечен с идеята, че тепърва ще обличаме новите премени, знаейки единствено посоката, в която вървим.
Фотографиите си вървяха с текст, който сега съвсем леко съм променила на места, където е нужно. Почти всички си имат прякори, заменила съм истинските имена тук - таме с импровизирани такива.
Текстът в каталога, който направих тогава, започва с думите:
"Настоящият момент, осъзнаването и паралелът между минало и бъдеще винаги са ме вълнували..."
Тати.
Тати е човекът с най-светлата и добра душа. Всеки имаше това специално и неописуемо усещане за него. На снимката от миналото съм го уловила в неговото кътче - на "компа", където пише своите скъпоценни мъдрости по духовни въпроси. Тази от бъдещето е символ на това да публикува книгата, в която да сподели своя дългогодишен труд и да съхрани знанията, които получава свише.. и отвътре.
Аспендо.
Миналото е в едно от любимите му заведения. На фона виждаме портрети, които стоят като спомени. Спомени, чието място е именно в миналото. Бъдещето е на символичен кръстопът - по средата между две огледални половини - два прозореца, две решетки, два хикса и знакът на безкрайност. Символизмът е, че който и път да поеме, той винаги ще бъде правилен и ще го отведе на едно и също място, независимо от избраните препяствия и изпитания.
Дядката.
Миналото на любимия съсед - Дядката е в неговата дневна, на фона на графика, правена от внучка му. В голямата чаша кафе има бонбони, които символизират неговата гореща и сърдечна гостоприемност. Повече символика има в портрета, устремен към бъдещето - снимките на неговите правнуци. Жизнения път на този етап разкрива очакваното - радостта от енергията на по-малките.
Колоездача.
/ Това не е неговият прякор /
Миналото му е пред мозайката на сграда, в която работеше. Символизира неговата пъстра и артистична същност, която не се ограничава в готови модели. Кръгове, правоъгълници, плочки, павета, витраж, камък. Богатство от форми и материали. Бъдещето му е на един покрив с малко прозорче, рамка и стълба с две стъпала, сим-
волизирайки, че изходът може не винаги да изглежда бляскаво, но за всяка ситуация има такъв.
Диджея.
/ Това не е неговият прякор /
Заснех го на улица в Капана, за да може двете заведения, в които работеше като барман и диджей да са зад него. На снимката от бъдещето му има два символа - гараж и прозорци. Надписът Гараж, обикновено е съпроводен и с думите ‘Не спирай’, което е чудесен девиз за него, а и за всяко човешко същество. Прозорецът, също като символ на светлина предещава едно светло свободно бъдеще.
Джийзъса.
Миналото му е в неговото легло, сутрин, след събуждане, правейки обичайния ритуал - първата глътка кафе. На фона виждаме плакати с любимите му изпълнители, символ и на неговата собствена музикалност и любов към музиката. Неговите портрети бяха първите, които заснех, затова и бъдещето му е най-семпло: тъмна стена, разполовена на две. Бъдещето му може и да бъде неясно, но гърбът му е изправен, готов е да приеме всички неизвестности, които му е подготвила съдбата.
Раджое.
Символа на миналото е мистериозност и тайни, обвити в брашлян. Късметът - добър или лош се изнизва с котето на бегло познатата улица. Снимката от дясно е една от най-интересните - в сграда, чакаща да бъде довършена. Смисълът е, че тепърва има да гради участта си и да поставя основите на бъдещето си, събирайки всичко старо и излишно.
Машиниста.
/ Това не е неговият прякор /
Снимката от ляво е на подлез на железопътна линия. Води мисълта към влаковете, които неспирно препускат да ни откарат с "багажа" ни нанякъде и да удовлетворят забързания ни начин на живот. На дясната снимка е в нещо като хибрид от изгорял вагон и клетка, символ на изпепеляващ вътрешен огън и сила, необходим за освобождаването на себе си.
Шейда.
Ако снимката на миналото е в офиса му, представен като сериозен
началник програмист пред големия монитор, с бележка “Мисли” на стената отзад, то в снимката от бъдещето му е изобразен в най-личното му пространство - семейната кухня, с най-любимото му същество - неговата половинка, уловени в нежна прегръдка. На всеки човек му се налага да работи, но ключовите моменти, които имат най-голямо значение и осмислят живота, се случват споделени с любимите ни хора.
Векса.
Миналото е заснето в старото му работното пространство - кът за видеоигри. Той самият е страшно добър геймър, не само на компютърни игри, но и на бордови,
машинки и джаги. Бъдещето му е уюта на неговото лично пространство, а именно квартирата със скосения покрив, в която се виждат три компютърни монитора и китара, защото се занимава и с музика. Насочен е към вратата, която предвещава промяна.
Малкия.
Лявата снимка е сред дървените играчки на магазина, в който работеше. Те също интерпретират неговата същност и детето, което е живо във всеки от нас. Дясната
снимка гледа през прозореца, който разкрива други хоризонти.
Джони.
Мой бивш колега от фирмата, в която правихме фотоманипулации и ретуш. Миналото му го заснех в офиса на отдела сред останалите колеги, които гледат в своите монитори. Единствената снимка, за чиито фон има среда и от други хора - защото е човек с благ, топъл и предразполагащ характер. Бъдещето му е пред врата, зад която не се знае какво го очаква - какви нови переспективи все още има да покорява, какви премеждия или спокойствие търси отвъд работната станция.
Арта.
/ Това не е неговият прякор /
Снимката с миналото, отговаря на неговата същност - артистична, начетена, изпълнена със заложби и интелектуалност. Нещото, от което се нуждае е връзка обратно с природата, с неизвестното, с майката Земя, и нейната благодат, с намирането на нов неотъпкан от хората път.
Легионера.
/ Това не е неговият прякор /
Заснех двора на неговата българска къща - на фона на класическата оградка, която разделя обработваемата земя и пчелите, които отглежда от райграса, който сам е посадил. Апокалипстичният вид, който има снимката, контрастира с тази от бъдещето, която разкрива нежната му страна. Разположен е в родния дом на жена си - моята сестра - на най-личното място - леглото, символизиращо семейния уют, близост и любов. Силата е в баланса между двата архетипа.
Фифи.
Миналото е в двор. Виждат се касетки, заешки клетки и колело. Символ на пътуване, защото той през летата се случва да работи извън България. Бъдещето е пред двери - знак, че човек, където и да отиде, винаги иска да се завърне у дома. Вратата е символ на преход между две състояния, два свята, вход към непознатото, приключението какво има от другата страна.
Лудия.
Човек, когото заснех в неговата домашна среда на трапезата - добър стопанин, гостоприемен, отзивчив. На заден фон се вижда касетофона, от който задължително се слуша Джим Морисън и The Doors, както и знамето на любимия му отбор и богатата софра. Бъдещето е със здравец - символ на здраве и дървета - на семейната топлина.
Тангото.
В лявата си снимка е сниман пред крави - вечните символи на плодородието, изобилието и богатството. Символ на живот, който е бил изживян благополучно, чисто и добродетелно. В дясната си снимка, го заснех пред път. Пътят е символ на прехода от познатото към непознатото, от благополучния живот към идните предизвикателства на съдбата. Животът е пътуване и пътищата ни във времето и пространството, остават неведоми за нас.
Метлата.
Миналото е запечатано пред лятната кухня на Легионера, в която е живял известно време. Пред място, с което е дълбоко обвързан и с тениска, чието движение следва изключително сериозно. В бъдещето пред него са най-различни разглобени части със символика, че го чака много работа да организира, въвежда в ред и споява неотложни въпроси.
Амебата.
Миналото съм го заснела пред стълбище с един голям отпечатък като стъпка пред него. Стълбището е двупосочен символ - за да се напредне нагоре се иска воля, желание, сила, символ на движение, а стъпката на път и преход. Втората снимка е поглед от вътрешно помещение към външно пространство. Прозорецът в този случай символизира нови светосхващания, които държи в себе си.
Коняра.
/ Това не е неговият прякор /
Сниман пред къщата му на село и на двора му с неговия бял жребец. И в двете снимки символиката на прозореца и коня са напоени с едно и също значение - свобода, независимост и сила. Едната символ на дома, другата - на отглеждането.
Клюна.
Миналото е в >Офиса<, мястото, където младите хора от село се събират да купонясват. Артистичната атмосфера - рисунките по стените, Джим Морисън, създаден от вестници, дървената маса - са все негово дело и отговарят на неговата интересна натура. Бъдещето е фотографирано на двора му сред толкова много материали, които чакат да бъдат превърнати в произвдения на изкуството.
Бащата на Клюна.
Сниман е в тихото пространство на своя дом. И бъдещето, и миналото му са обвързани със сакралността на едно и също място. Черпи сила от родовото дърво, но и сам е посял такива. Стъпил е върху гигантска стъпка, направена от каменни блокчета - засилва чувството, че ще остане да пази семейното огнище.
Моториста.
/ Това не е неговият прякор /
Сниман на фона на два различни материала, които контрастират един между друг - каменна стена и бамбукова гора с дървесни клони отстрани. Камъкът е символ на градивността, на силата и мощта, на натрупаното и съграденото. Дървото е символ на живота, на топлината, на дълголетието и младостта.
Дамянката.
/Не се казва Дамян, но такъв му е прякора/
Миналото е на автосервиз, а бъдещето му е заснето на сегашното му работно място - морга за автомобили. Бъдещето разкрива свободата на откритото пространство - под небето, на слънце, където ще може не само да поправя, но и да сглобява, да открива здрави части, да подбира функциониращото сред превозни средства, от които хората са се отказали. Бъдещето му вдъхва живот.
Смока.
Миналото е на работното му място. Неговата снимка от бъдещето е с най-светлата символика - бяла стена, обут в бели панталони и с бели ботуши. Мръсотията по тях не е от значение - всичко се измива в края на деня. Бялата стена е символ на бяло семпло бъдеще, което чака да бъде открито.
Пако.
Един е от хората, които също са преживели тежка участ. В снимката от ляво има череп, символ на смъртта и загубата. Снимката отдясно е на най-любимото и съкровено място за Пако - а именно на реката. Място, където се освобождаваш и си себе си. Реката - символ на неспиращ течащ живот, а също и на промяна.
Едно / Семе.
За жалост този кадър е на двама различни (дългокоси навремето) души, които не успях да занема, както си го представях в онзи момент. Затова обединих техните снимки в една. Поради тази причина ги оставям и без коментар.
За сметка на това добавям два портрета заснети допълнително извън проекта
Мечката.
Руския.
Споделям с вас само мъжката половина. Истината е, че тя беше заснета по време на едно силно творческо вдъхновение, последвана също така от голяма криза. Но се получи в правилния момент, макар и оцветена с различни емоции.
Изложбата ми е посветена и на тати, който пося фотографския усет, духовния интерес и литературните ми заложби, и който я наблюдаше завършена от другаде.
Това е и публикация 13 като неговото число, роден на 13ти и духовно пробуден на 13.07.2005.
- К., 13.07.2019
Comments